ИСТОРИЯ

От Античност до Османизация 

В Античността  Алжир или още Нумидия е бил управляван от племето Гетул, пряк наследник на Капсийската династия, емигрирала в Северна Африка, създавайки прочутия град Икосиум. Земя на Сифакс, Масиниса, на Югурта, на Такфаринас, на Кахина, окупирана от финикийци, маври, вандали, византийци, араби и османци, оставили отпечатък в нейната богата история, представляваща сливането на всички тези цивилизации. От Римската епоха, създала градове като Тимгад, Тебесса и Цирта, до ислямизирането й от Укба Ибн Нафи. В последствие управлявана от Омеядите (Дамаск) и Абасидите (Багдад), както и от някои арабо-мюсюлмански династии като Фатимидите, Ростомидите, Зиридите, Алморавидите,  Алмохадите и  Хилалите. За тази епоха са характерни постоянни вътрешни битки за достигане на трона, както и външен натиск от страна на бързоразвиващите се Испания и Португалия. Това довежда до отслабването на властта на династиите и разпадането на империята на множество области, федерации или автономни пристанища, между които и Алжир – обсаден от Испания през 1516г. и освободен от братята Барбароса- турски корсари, през 1518г. С това, турският султан Сюлейман Велики поставя Алжир под Османски протекторат, установявайки го като регентство на Османската империя до 1830г.- началото на френската колонизация.

От френска колния до независимост

Завлядяването на Алжир от Франция води началото си от разпадането на приятелските отношения между двете държави през 1800г. с отказа на Франция да изплати дълговете си към Алжир. През 1827 г., Деят на град Алжир открива, че Франция е засилила без разрешение дейността си в склада на регентството Ел Кала , който е получила на концесия с цел търговия. Той се обръща към френския консул, който игнорира неговото питане. Деят губи търпение и удря консула с ветрилото си. Френското правителство възприема това като акт на обида и решава да нападне Алжир.

Френската войска влиза в Сиди Фредж на 14 юни 1830, превзема крепостта на град Алжир на 5 юли, с което обявява началото на превземането на Алжир.

Въпреки ожесточената съпротива, водена от мъже и жени като Емир Алделкадер, лала Фатима Нсумер или Ел Мокрани, това завладяване продължава до окончателния си успех през 1871г. Причинява смъртта на повече от 1 милион алжирци, повечето от които цивилни граждани. Алжирците са насилствено откъснати от своите земи, от своите богатства, от своята идентичност. Тяхното съществуване е подчинено в полза на колониалистите, техните права са постоянно и грубо нарушавани, докато на манифестациите на 8 май 1945, които отнемат живота на 45 хиляди души, се слага началото на националистическото движение. Борбата за освобождение започва през 1954г. под ръководството на Национално-освободителния фронт. Милион и половина алжирци загиват в тази война. Алжир извоюва своята независимост с подписването на Евианското споразумение, след 130 години на окупация, 50 години на съпротива и 7 години война.

ГЕОГРАФИЯ И КЛИМАТ:

Алжир е втората по големина африканска държава след Судан и най-голямата в района на Средиземноморието. Общата площ на границите й е 6343 км. Страната граничи с Тунис, Либия, Нигер, Мали, Мавритания, Западна Сахара и Мароко по цялата си западна граница. Северната й граница е около 100 км от Средиземноморското крайбрежие. Общата площ на държавата е близо 2.4 милиона кв. км., което е почти 3.5 пъти големината на щата Тексас или почти 4 пъти площта на Франция.

Алжир има разнообразен релеф, особено на север, който се характеризира от Тел Атлас, Високите плата и Сахарския Атлас. Планината Тел Атлас има тясна крайбрежна част с планински релеф, простираща се от Мароко през цялата територия на алжирското Средиземноморие и продължаваща в Тунис. Това също така е и най- гъсто населената част от страната, където се намират и градовете с най-многобройно население, като Алжир (3 мил. жители) и Оран (650,000 жители) и е традиционно земеделски район.

Във вътрешността Високите плата се състоят от сухи равнини, които продължават почти 600 км на изток от Мароканската граница. Тези равнини са със средно 1200 метра надморско равнище като постепенно то намалява до 400 м в подножието на Сахарския Атлас- последната бариера между пустинята Сахара и северен Алжир. Тази планинска верига върви успоредно с планината Тел Атлас и най високата и точка се намира в планината Аурес на северозапад.

На юг от тези планини се простира огромната площ на пустинята Сахара, която обхваща около  90% от общата площ на страната с население по-малко от 10% от общото. Двете основни забележителности на този пустинен релеф са Големият западен ерг (познат също като Западно пясъчно море) и Големият източен ерг, чиито пясъчни дюни се издигат на стотици метри височина, постоянно променящи формата си от вятъра.

Контрастите в релефа създават условия за разнообразен климат. В по- голямата си част на север преобладава мек климат с дъждовна зима и горещо и сухо лято. Високите плата имат по- сух климат със студена зима и горещо лято, където могат да се появят резки смени на темтературите и инцидентни валежи през цялото време на годината.  Климатът в Сахара е типично пустинен с температури, достигащи екстремни височини през лятото и дори през зимата около обяд, температурите могат да бъдат много високи. Валежите са често явление по крайбрежието и достигат от 400 до 670 мм годишно. Във вътрешността вали значително по-рядко.

Природни ресурси:

Алжир има значителни и разнообразни природни богатства, особенно въглеводородите, с което страната се нарежда на 15то място по залежи на петрол (45 милиарда тона в нефтен еквивалент), на 18то място по производство и на 12то място по износ. Капацитетът на рафинериите може да достигне до 22 милиона тона годишно. По отношение на природния газ , Алжир заема 7мо място в света  по доказани ресурси, 5то място по производство и 3то място по износ. Истински енергиен гигант, Алжир е на 50% от резервите, 48% от общата продукция и на впечатляващите 94% от износа на природен газ, без конкурент в района на Середиземноморието, където е 1то място по производство и износ на природен газ.

Алжир е третият доставчик на газ за Европейския съюз и четвърти доставчик на енергия. В допълнение към тези ресурси, алжирската земя крие в недрата си огромни залежи от фосфати, цинк, злато, ураний, желязо, волфрам, каолин и др.

ОБРАЗОВАНИЕ:

В Алжир образованието е безплатно и е конституционно право. То дори е задължително и гарантирано за деца между 5 и 15 години. Алжирското правителство го смята за приоритет и отделя 20% от своя бюджет и 6.4% от БВП на страната годишно за образование.
98% от алжирските деца ходят на училище, като 85% от тях (между 6 и 14 год) посещават учебните занятия на пълен учебен ден.
За страна която е имала само 3000 студенти след извоюването на независимостта си, сега статистиката показва:

  • процент на грамотност 78%за мъжете и 61% за жените,
  • registration rate of 75% each year of population being old enough for training,
  • почти 7 000 000 записани ученици на година,
  • средна успеваемост на заключителния гимназиален изпит (за дипломиране)- 40%,
  • почти 300 000 нови регистрирани за  гимназиално образование,
  • почти 900 000 студенти висше образование годишно
  • около 500 000 студенти със профилирано образование,
  • повече от 130 000 успешно завършили на година,
  • почти 80 000 завършващи професионален курс ,
  • 60 университета (първият е Университетът на Алжир, основан през 1879)
  • 658институции за професионално обучение
  • 18 изследователски института,
  • 639 лаборатории
  • 30 510 постоянно наети преподаватели

Образованието и професионалната квалификация обхващат почти всички класически дисциплини, както и тези от областта на финансите, търговията, мениджмънта, маркетинга и човешките ресурси.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

В Алжир здравната система е поверена на Министерството на здравеопазването, населението и болничната реформа, което управлява здравната помощ в публичния сектор и контролира условията за практикуване в частния сектор.

Социалната осигуреност е разделена в три национални фонда, за които отговаря Министерството на труда и социалните грижи, а именно Национален фонд за осигуряване на работещите, Национален фонд за осигуряване на неработещи и Национален фонд за осигуряване на пенсионери.

В схемата на социалното осигуряване влизат осигуровки при болест, майчинство, инвалидност, смърт и пр., пенсиониране, трудови рискове и злополуки, семейни надбавки, застраховка за безработни и пенсия.

Данни за здравния сектор:

  • Болнична инфраструктура : за публичния ектор, 244 болници, 31 специализирани болнични заведения (EHS), 31университетски болнични центрове (CHU)с капацитет около 54 000 легла, 504 поликлиники, 5 368 стаи за първа помощ, 515 здравни центрове, 1 121 училищни здравни пунктове,  120 центрове за кръвопреливане и  989 аптеки.
  • В частния сектор, работят 221 клиники с общ персонал около 500 практикуващи специалисти, 200общопрактикуващи лекари  и 1200 парамедици с капацитет 3 400 легла.
  • Военни структури: 1 централна болница (HCA), 6 регионални болници, 3 поликлиники и 2 родилни клиники.
  • 29 % от общия брой специалисти е концентриран в столицата (32% в държавния и 23% в частния сектор).
  • 1 практикуващ специалист на 3000 жители (1 на 800 в гр. Алжир, 1 на 17 000 в Tissemssilt).
  • 1 общопрактикуващ лекар на 969 жители.
  • 88 легла на 1000 жители
  • Бюджет за здравеопазване : 4.1% от БВП.
  • Разноски по здравеопазването на човек годишно : $186.
  • 20 милиона души се ползват от здравното осигуряване.

МЕДИИ

• Преса

Демократизмът и политическият плурализъм заложени в Конституцията от февруари 1989, оформят истинския свободен дух на алжирската преса. Многообразието на пресата днес включва повече от 30 ежедневника, 190 седмичника и списания на арабски и френски език. Частните издателства са преобладаващи .

• Радио и телевизия

Алжирското радио има много национални и локални канали, които излъчват на арабски, берберски и френски, голямо разнообразие от програми.

Националната телевизия, управлявана от Националната телевизионна компания има 5 канала, 4 от които сателитни – Канал Algérie, A3, A4, и A5.